Фарьорските острови - там, където океанът диктува ритъма

Срещаме се на летище София, няма да пътуваме с викингски кораб, но душата ни ще поеме в тази посока... Предстои ни полет до летище Вагар през Франкфурт и Копенхаген.

Вагар е един от по-големите острови на архипелага и традиционно посреща почти всички гости, тръгнали да опознават Фарьорите, тук се намира и единственото летище. Още по пътя към столицата Торсхавн, намираща се на съседения и най-голям остров, Стеймой, погледът ни е приветстван от тревисти склонове, фиорди и къщи, които сякаш са поникнали естествено изпод земята. 
Настаняваме се в хотел Føroyar, кацнал на малко възвишение над столицата, с панорама към морето и града. Вечерта ни е свободна за първи допир с атмосферата на най-малката столица в Северна Европа.
Нощувка. 

Закуска.
Днешният ден ни отвежда в едни от най-живописните традиционни селища на архипелага. Първото от тях, което ще ни очарова е Саксун. Надничайки измежду хълмове и скали, то е като сцена от северна приказка за тролове и феи. Разположено в красива долина, защитена от високи и скалисти хълмове, с лагуна, която приливът изпълва със сребриста вода. Тук ще видим традиционна дървена църква с характерен покрив от мъх и трева, но най-впечатляваща е заобикалящата природа и гледките, запечатващи се в съзнанието ни. В Тьорнувик пък, черният пясък и откритият взор към необятният Атлантически океан, създават съвсем различно усещане. В съзнанието ни неминуемо ще се появят картини на огромни мъже, с буйни коси и бради, които акостират корабите си, приличащи на дракони. Недалеч от брега се издигат морските стълбове Рисин /Гигантът/ и Келингин /Вещицата/, които са свързани със стара скандинавска легенда. Гьогв ни посреща с естествено издълбан пролом, който отваря селото към океана. Тук пейзажът е завладяващо суров, но пък и изненадващо спокоен. На ръба на отвесните скали, в грохотът на разбиващите се океански вълни, сякаш ще чуваме и тъпаните на жреците, които в далечни времена изпращали корабите на нови пътешествия. Изпълнили съзнанието си с тези фантастични образи, със сигурност ще огладнеем, а обядът ни очаква в страноприемницата Gjáargarður. Похапнали добре, ще се върнем към Торсхавн през подводен тунел, който свързва островите под Атлантика.
Нощувка. 

Закуска.
Северната част на архипелага има различна енергия. Преминаваме отново през подводния тунел към Рунави́к и Клаксвик, а оттам с ферибот се отправяме към остров Калсой. Наричат го „флейтата“ заради дългата му, тясна форма, прорязана от тунели и малки селища. Тук природата е по-драматична, по-вертикална, сякаш създадена за онези, които не се страхуват от „ръба“. Пешеходният маршрут до фара Калур е едно от най-запомнящите се преживявания на Фарьорите. Тревистият рид се стеснява, океанът обгръща хоризонта от всички страни, а светлината постоянно променя облика си, пречупва през различен калейдоскоп. Безбрежната океанска шир и стръмните скали ни предават усещането, че светът свършва точно пред нас. Именно тук са заснети последните сцени от филма за Джеймс Бонд „Смъртта може да почака“. Ще хапнем на открито, радвайки се на гледка, която не изисква думи и ще остане пред очите ни, дълго след заминаването. Връщане в Торсхавн.
Нощувка. 

Закуска.
Остров Вагар ни посреща с онзи особен северен простор, в който небето и океанът сякаш спорят кой е по-безкраен. Първо ще посетим водопада Мулафосур, чиято живописна каскада се спуска от височината право в Атлантика. Без колебание, без забавяне водата пада като бяла нишка по тъмните скали, а соленият бриз носи фини капки, които остават по кожата. Ще посетим и малкото селце Бьоур, сгушено сред тревисти склонове. Там очите и обективите на апаратите ни ще се радват на пасторални гледки и спокойствие. 

Придължаваме към хълма Трайланипа, ктдето ще открием нещо наистина странно. Езерото Сьорвагсватн се появява в перспектива, която заблуждава окото. От определен ъгъл то стои високо над океана, сякаш задържано от невидима сила върху отвесните скали. Бьосдалфосур наричат мястото, където водата напуска езерото и се хвърля стремглаво надолу. Този кратък миг на прехода на спокойните води към бушуващия под краката ни океан носят особена сила и емоция. Разходката трае около 3 часа, а за обяд отново ще направим пикник на открито.
Връщане в Торсхавн.
Нощувка.

Закуска.
Фарьорите носят в еднаква степен мъжка и женска енергия, преливащи от остров на остров. 
След драматичните и сурови гледки на Вагар и Стреймой, остров Сандой разкрива другото лице на архипелага. Пейзажът тук омеква. Хълмовете се разливат плавно към хоризонта, а линиите на земята са обли, хармонични и галещи окото. Наричат го „мекия остров“, и никак не е преувеличено. Тук няма отвесни скали, които да спират дъха и да изправят косите. Има чуден простор, пътища които се извиват бавно, пасища, където вятърът преминава без да среща съпротива...
Ще посетим селищата Скопун, Сандур и Далур, които са сред най-старите обитавани места на Фарьорите. Археологическите находки свидетелстват за живот тук повече от хилядолетие назад, още от времето на първите норвежки заселници. Представата за онези ранни общности не изглежда далечна, именно защото местните живеят следвайки традициите на предците си. Обядът ни в местен ресторант ще бъде също в типичен местен стил. Следобяд се прибираме обратно в Торсхавн. 
Нощувка. 

Закуска. 
Днес се отправяме към Киркюбьоур малко селце в южната част на остров Стеймой, което играе ключова роля в историята на Фарьорите. 
Ще посетим руините на величествената катедрала „Магнус“. Тя е свидетел на отминали епохи, със стени, носещи следите от векове солен вятър. Строежът й започва през XIII век, но никога не е завършен. На няколко крачки се намира Киркюбьоаргардур – една от най-старите дървени сгради в света, обитавана още от Средновековието. Именно тук се оформят ранните политически и духовни основи на островите. Скандинавската традиция на събранията, на общностното решение, на самоуправлението е част от тази земя още от времето на първите норвежки заселници. 
След Киркюбьоаргардур се отправяме към Вестмана, очаква ни разходка с лодка под отвестните скали на един от най-пленителните брегове на Северния Атлантик. Лодката се плъзга между прорязани в камъка пещери и тесни проходи, над нас гнездят хиляди морски птици. Скалите се издигат почти вертикално, сурови и недостъпни, а лодката влиза в сенките на каменните арки. Обядваме край морето. Връщане към Торсхавн. Нощувка.

Закуска. Последният ни ден посвещаваме на Торсхавн – столицата, която носи както миналото, така и настоящето на Фарьорите.

Разходката ни започва от Тинганес – тесен полуостров, който разделя двете пристанищни зони. Червените дървени сгради, подредени една до друга, и днес са административният център на страната. Именно тук навремето, викингите сa провеждали събранията на свободните мъже – традиция, която по-късно оформя парламентарната култура на островите. Продължаваме към квартал Рейн, представляващ низ от тесни улички, типични дървени къщички с прозорци, обърнати към морето. Всичко тук е компактно, подредено и очарователно - типично по скандинавски. Пристанището е естественото продължение на града. Рибарски лодки, модерни яхти, малки ресторанти и кафенета създават усещане за жив северен град, който гледа напред, без да къса връзката си с традицията. Свободно време за самостоятелни разходки, последни снимки или чаша кафе с гледка към залива.

Закуска.
Трансфер до летище Вагар и последните ни часове на островите. Изпращат ни вятърът, небето, океанът. Тръгваме си с всички спомени и преживявания, разказани легенди и красиви картини отпечатани в съзнанието ни.